Виртуална книжарница в Liternet

Изключителният литературен e-zine, който е и най-качественият в България по мое мнение, до момента предлагаше услуги, които бяха незаменими за интересуващите се от литература (като обявления за нови конкурси, резултати от вече изтекли, новини, творби на писатели, както и много други), вече се зае и с проекта market.liternet.bg. В него всеки регистрирал се потребител може да продаде свои ненужни, дублиращи се или излишни в библиотеката книги, може да ги подари на някого, както и да разгледа каталога на вече регистрираните заглавия. Друга полезна услуга, която проектът предлага, е задаването на търсена книга. Интересуващият се може да пусне книга за „издирване“ и според създателите рано или късно ще се намери човек, който да е съгласен да му я предостави срещу пари, друга книга или пък безплатно.

Идеята, с която пиша този пост, е проста. Искам да подпомогна този проект с каквото мога, за да се разрасне възможно най-бързо. Това би било изключително полезно нововъведение на българския пазар, още повече при положение, че от liternet не са се полакомили да търсят комисионна от всяка продажба. Те са просто посредници, това е най-благородното и хубавото в цялата работа!

Литературен конкурс обявява Пейо

Един от най-активните участници в българската блогосфера (трънки и блогинки) обяви на 27 март конкурс за къс разказ на тема „Какво трябва да се случи, за да подаде български министър оставка?“ Текстът трябва да представи едно или поредица от събития, които може да са последвани от оставка на министър. Наградният фонд за момента е 1200лв, а Пейо, авторът на блога, търси финансова подкрепа за увеличаване на приза или разпространение на новината. Срокът за изпращане на разказ или линк към такъв на e-mail peio@peio.org е до 10:00 часа на 03 Април 2008 г., с възможност за удължаване.

Новината директно от извора можете да видите тук.

При възможност и аз ще се включа с разказ в конкурса, стига да успея да напиша достатъчно добър за случая. Той ще бъде публикуван първо тук, така че вие първи ще го видите! Призовавам, също като организаторите, за активно участие!

Отменят българския език като задължителен за усвояване в училищата?!

На тази статия попаднах вчера. Бях дълбоко шокиран и се зачетох в източниците, посочени в нея, както и в странични такива. Оказа се, че не е медиен опит за привличане на внимание, а кощунствен акт на отричане от българското!

Това е въведеният законопроект, от него впечатление прави следното:

§ 2. В чл. 16 т. 4 се отменя.

Кой е чл. 16 и т. 4 от Закона за Народната Просвета?

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:…
т. 4. усвояването на книжовния български език;

Изводът е, че, ако законопроектът бъде гласуван, българският език вече няма да е задължителен за изучаване. А това не само противоречи на Конституцията на Република България:

Чл. 3.
Официалният език в републиката е българският.
Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

но е и в противоречие на Закона за Държавните Зрелостни изпити, според който задължителен зрелостен изпит се явява Български език и литература.

Всичко това ми звучи смехотворно, дано реакцията на Софийски Университет се окаже достатъчна да предотврати този сатиричен „жест“… Дано също новината срещне необходимото отражение в медиите, преди да е станало късно…

Нобеловите награди за литература – фалш или признание?

Нобелова награда за литература за пръв път е връчена през 1901г. на французина Рене Сюли Прюдом. Личното ми мнение е, че до един момент призът е присъждан наистина за заслуги в „писането на най-забележителното произведение с висши идеали“, но в един момент наградата започва да се дава приоритетно на автори, в чиито страни културната история не е популярна в голямата част на света. Разбира се, не казвам категорично, че Нобеловите лауреати в последните години не са заслужили, напротив, те пишат добре, но считам, че призът им се дава по-скоро заради етническата принадлежност или остарелите морални възгледи, които битуват във висшите литературни среди.

Да вземем например Дорис Лесинг, лауреатът от 2007г. Тя е от Персия (дн. Иран), прекарва част от детството си в Британия, но израства в Африка, заедно със семейството й, което по това време се препитава със земеделие. Критиците се делят на две по въпроса с тематично-идеите кръгове в творчеството на Лесинг – едните казват, че тя е заклета феминистка, другите – не. Но първите се много по-разпространени…

Логично би било да се сметне, че в Шведската Академия се страхуват от сексизъм (за последно Нобелова награда се връчва на жена през 1996 – на полякинята Вислава Шимборска). Това е смело твърдение, почти глупаво е да се твърди, но аз открито заявявам, че Дорис Лесинг не е най-заслужилият кандидат от номинираните миналата година – да, тя е известен писател, пише за висши идеали, феминизъм, анти-расизъм, човек да каже, че е светица в областта на литературата… Проблемът произтича по-скоро от изтърканите критерии за присъждането. Номиниран тази година е бил и Харуки Мураками, един съвременен, модерен и наистина ужасно талантлив японски писател. Книгите му са многопластови, прекрасно изградени, героите му са по-живи дори от реални хора, а стилът на японеца в оригинал е просто безукорен (за съжаление българските читатели познават само превода от английски, при който очевидно се губи част от изяществото на писателската му стилистика). Можем само да се надяваме, че Харуки също ще бъде удостоен с честта да бъде Нобелов лауреат. А аз лично очаквам догодина награда да отиде в Армения, Албания или друга малка страна, притежаваща определено своите достойнства, но подбрана именно на исторически и етнически, а не на реално творчески принцип…

Internet Book List – Амбициозната задача за Вселенска Библиография

Задачата, която са си поставили момчетата от IBL е почти непосилна. Тя наподобява енциклопедията IMDB, в която може да се открият сведения за почти всички излизали филми, актьори, режисьори, сериали и пр. и пр.

Историята на Internet Book List е кратка – проектът започва в началото на 2003 като хоби на Patrik Roos. По-късно сайтът е прехвърлен на Steven Jeffery и оттам започва разгръщането му като енциклопедия на съществуващите книги.

Проблемът е трудната навигация, неорганизираното търсене и лошият интерфейс. Освен това има само англоезични книги (поне доколкото видях). Хубавото е, че човек, търсещ сравнително позната книга, би могъл лесно да направи справка кой е авторът, кога е издадена, както и да гласува за нея, да напише или прочете вече готово ревю за нея.

Определено сайтът е интересен, най-малкото може да се разгледат класациите, където обаче доминират фентъзи-произведенията. Разгледайте го, ще изгубите известно време в „ровене“ там!

Напишете хайку!

Хайку (俳句) е жанр на японската поезия. Името му е дадено от Масаока Шики в края на ХIХв. като комбинация от hokku (発句, hokku) и haikai (букв. – стихотворни стъпки), от които се получава haikai no renga. В Япония хайку и hokku се пишат на един вертикален ред, а в европейските страни и Северна Америка се изобразява като три хоризонтални реда, за да се подчертаят трите части в японския, които включват традиционно пет, седем и после отново пет она (един японски он съответства на сричката при европейските народи).

Едно от най-прочутите японски хайку е това на Башо:

古池や蛙飛込む水の音

Което се разделя на онове по следния начин:

furuike ya

(fu/ru/i/ke ya): 5 она

kawazu tobikomu

(ka/wa/zu to/bi/ko/mu): 7 она

mizu no oto

(mi/zu no o/to): 5 она

Моят превод през английски, спазващ стъпката е:

старо езеро

една жаба подскача

звук на водата

Заради съвременните виждания и практики е трудно хайку да се определя само на принципа на структурата си. По тази причина в английския са въведени три правила, които би трябвало да се спазят, за да бъде оприличено произведението като хайку. Те важат и за българския език:

• Използване на три реда със 17 срички (5-7-5) в тях.
• Използване на kigo (яп. букв. – дума или фраза, описващи сезон)
• Поставяне на цезура в хайкуто – възможно е да бъде препинателен знак – цезурата има за цел да противопостави и сравни две събития, картини или ситуации

Още информация, етимология и история на хайку, можете да откриете в Уикипедия. За съжаление е на английски, а българският вариант е твърде кратък и не съдържа почти нищо, което може да помогне на някого…

Петър Стойков и Кака му Сийка – единственият български блог, в който празно нема

През май, 2004 със следната статия е стартирал един блог. Аквариуми, риби, зелени неща, плуващи из водата, никак не бях впечатлен, когато зърнах този пост като първи в един от любимите си блогове. Това е „Како Сийке, не съм от тях!“ на Петър Стойков. Занимава се с аквариуми, работи нещо (така и не разбрах какво), има котка и оригинално мнение. Това са обикновени неща, за които той пише почти всеки ден. А защо ми харесва? Дори да се абстрахирам от хилядите му посещения дневно и некомерсиалната му цел остава нещо много важно. Този човек може да пише и, по дяволите, прави го добре.

Всеки негов пост ме зашеметява и това изобщо не е преувеличено. Четох как си е купил матрак, а после и аз търсих в сайта на „Тед“ ново легло. Четох за котката му без капка ум и това ме забавляваше. Четох за скинарите и се смях с глас. Наистина, Петър Стойков има дарбата да хване читателя само с две думи.

Но защо го включвам като специален пост в Литературата Днес? Отговорът е прост. Мисля, че този блог е чудесно решение за четене и учене как се пише заразяващо. Той е хиляди пъти по-добър от много книги и, по мое мнение, далеч надхвърля силата на всяко едно списание. И това не са неоправдани похвали, това е моята оценка за умението на блогъра, който може да се нарече Първия професионален блогър в България. Четете „Како Сийке, не съм от тях!“, това е съветът ми.

Лична оценка за блога – 9,5/10.

Какво искате да четете в Литературата Днес?

Вчера завърши поредната анкета в блога, която беше на тема „Какво бихте желали най-вече да четете в Литературата Днес?“. Отговорите, които бях посочил, са:

• Литературни новини
• Актуалното на книжния пазар
• Преглед на книги
• Съвети за писане
• Акции на блога
• Любопитни вести

С убедителна преднина, вие, читателите определихте за „победител“ категорията Преглед. В нея описвам своите впечателния и тези на определени критици за книгите, които съм чел и съм сметнал за харесвани и приемани добре от аудиторията. Почти 50% от вас избраха тази възможност на анкетата.

Съветите за Писане са на второто място в анкетата. Признавам, че това е и моята любима категория, тъй като самият аз се старая да пиша белетристика. Около една пета от гласувалите са избрали този етикет от статии.

Любопитните вести заемат третото място, за което е гласувал всеки седми от далите вота си.

Литературните новини, Актуалното на книжния пазар и Акциите на блога имаха много близък брой гласове, затова ги поставям на едно общо място.

Тази публикация е първата от една, надявам се, редовна поредица, в която да разглеждам вашия вот в анкетите на Литературата Днес. Надявам се на вашите коментари под този пост, в които да споделите вашите виждания относно въпроса „Какво бихте желали най-вече да четете в Литературата Днес?“, а и да дадете своите предложения по какъв начин мога да развия блога към по-добро!

Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

Честито Рождество Христово! Щастливо посрещане на Новата година!

През идната 2008 ви желая само здраве, щастие, успехи и много любов! Всичко друго ще дойде с времето!

Абонатите за e-mail бюлетина на Литературата Днес получиха специалния ми подарък – подготвена за случая обзорна е-книга за трите месеца съществуване на блога! Надявам се, че ви харесва, ако имате забележки, критики или препоръки, можете да ги споделите тук! Ако някой се е абонирал, но е получил книгата, нека ми пише на e-mail или чрез мнение към тази публикация.

Алек Попов взе наградата на Литературата Днес!

Организирах нещо като конкурс, в който да бъде определена най-добрата белетристична книга, излязла на български през 2007. Бе пусната анкета с шест възможности. Единствената награда за спечелилия зрителския вот е признананието, отдадено му от Литературата Днес.

На 21 декември гласуването приключи. Събраха се общо тридесет вота, доста малко по мое мнение, надявам се следващия път читателите ми да са по-активни. А ето го и крайното класиране:

Алек Попов – „Черната Кутия” спечели наградата на Литературата Днес със своите осем гласа (26% от всички)

Франц Кафка – „Избрано” и Стивън Кинг – „Романът на Лизи” заедно делят второто място с по шест вота (по 20%)

Труман Капоти – „Музика за хамелеони” е само една позиция по надолу, с петима читатели зад гърба си (16%)

Четвъртото място отново се полага на две книги – Мария Станкова – „Трикракото куче” (която спечели и наградата на читателите във ВИК 2007) и Самюъл Бекет – „Молой/Малоун умира/Неназовимото”. Те имат само по един глас и съответно по 3% от целия вот.

Изказвам поздравления на Алек Попов за написването на страхотния роман „Черната кутия”!

Не си взех книгата още на премиерата й. Всъщност тогава изобщо не бях запознат с творчеството на Алек Попов. Купих си книгата, когато разбрах, че за нея му е връчена наградата “Елиас Канети”. Казах си, че само мога да спечеля от четенето на един възпитаник на Класическата гимназия. И така, още на следващия ден се снабдих с “Черната кутия” и малко свободно време и, знаете ли, много се радвам, че го направих.

Винаги съм вярвал в качеството на новата българска белетристика, която е оплювана от всички страни. Георги Господинов, Вергил Немчев, Момчил Николов, Мирослав Димитров, дори Виктор Пасков, който е от по-старото поколение. Когато прочетох “Черната кутия” усетих, че Алек Попов е по-добър от повечето български продукти на книжния пазар. Конкретно тази явно е от най-качествените му неща. Тя ни среща с двама братя, вървящи към бъдещето, но теглени назад от миналото. Полюсите на етикираните образи на “успелия” и “неуспелия” тук се преплитат и, крачейки през майсторския стил, черния хумор и дълбокия житейски смисъл, попадаме на погребването на старите традиции и замяната им с нови и по-истински.

Братята Нед и Анго са изправени пред призрака на отдавна мъртвия, но все още напътстващ ги, техен баща. Преоткриват себе си и семейството си, опитват се да обърнат гръб на непотребните и твърде остарели задръжки. А представете си това, представено в изключително увлекателен, интересен и забавен стил! Абсолютно, абсолютно заслужен читателски вот!