Преглед на "Новелови награди 2007"

И така, купих си преди две седмици сборника с трите новели, определени като най-добрите участници в конкурса „Новелови Награди 2007″. Отново припомням, това бяха Цвета Стоева с новелата „Катя и хипопотамите“, Яна Калчева („Себеутвърждаване“) и Петър Денчев („Проста история“). С голям интерес прочетох и трите творби и сега ще споделя кратко мнение за всяка една от тях.

• Яна Калчева е на 17 години и, преди да започна с коментара върху новелата, ще кажа, че според мен тя има огромно бъдеще в творческото писане. Стилът й е хубав, определено има как да го усъвършенства, но все пак смятам, че това е най-слабата от трите новели. Буди интерес, интригуваща е, но от нея лъха някакво чувство на наивност и не-дотам разчетени собствени възможности (това, естествено, би могло да се приеме и като позитив).
• Цвета Стоева спечели конкурса с „Катя и хипопотамите“. Новелата спазва един добър цинично-сатиричен тон, но просто на моменти е прекалено „груба“ и малко се губи от цялостния чар на творбата. Много секс и малко оставяне на останалите неща на заден план, това бих казал. Не че е лошо това де. В крайна сметка струва си новелата, определено е много добра, препоръчвам за четене.
• и Петър Денчев с „Проста история“. Миналата година той спечели конкурса на Фондация „Развитие“ за романа си „Тъй както мъж целува жена, която обича“ (за който скоро ще напиша няколко думи, но от сега ще спомена, че никак не бях очарован). Е, сега определено е развил писателската си дарба, която при него изобилства и е сътворил просто една човешка история, която сякаш си има собствено сърце и човек трудно може да се усъмни в натуралността й. Единствено краят ми се стори доста изсмукано неочакван, загуби се част от естествеността на цялата работа. Но и тук, да, определено си струва да се чете!

Цялостно сборникът е добър, оценката, която мога да му дам е 6,5/10. А за достъпната цена, на която можете да си го намерите, определено си струва да се има!

Виртуална книжарница в Liternet

Изключителният литературен e-zine, който е и най-качественият в България по мое мнение, до момента предлагаше услуги, които бяха незаменими за интересуващите се от литература (като обявления за нови конкурси, резултати от вече изтекли, новини, творби на писатели, както и много други), вече се зае и с проекта market.liternet.bg. В него всеки регистрирал се потребител може да продаде свои ненужни, дублиращи се или излишни в библиотеката книги, може да ги подари на някого, както и да разгледа каталога на вече регистрираните заглавия. Друга полезна услуга, която проектът предлага, е задаването на търсена книга. Интересуващият се може да пусне книга за „издирване“ и според създателите рано или късно ще се намери човек, който да е съгласен да му я предостави срещу пари, друга книга или пък безплатно.

Идеята, с която пиша този пост, е проста. Искам да подпомогна този проект с каквото мога, за да се разрасне възможно най-бързо. Това би било изключително полезно нововъведение на българския пазар, още повече при положение, че от liternet не са се полакомили да търсят комисионна от всяка продажба. Те са просто посредници, това е най-благородното и хубавото в цялата работа!

Цвета Стоева спечели Новеловата награда 2007

На 26 март в клуб „Грамофон“ стана ясен победителят в конкурса Новелови Награди 2007г. Журито бе избрало трима от кандидатите, които се бориха за титлата лауреат на наградата. И трите новели са публикувани в сборник, а победителката Цвета Стоева с новелата „Катя и хипопотамите“ получи и голямата награда на конкурса – едногодишна стипендия в размер на 1000лв. Нейни подгласници останаха Яна Калчева („Себеутвърждаване“) и Петър Денчев („Проста история“).

Още за награждаването, прочетете тук!

Литературен конкурс обявява Пейо

Един от най-активните участници в българската блогосфера (трънки и блогинки) обяви на 27 март конкурс за къс разказ на тема „Какво трябва да се случи, за да подаде български министър оставка?“ Текстът трябва да представи едно или поредица от събития, които може да са последвани от оставка на министър. Наградният фонд за момента е 1200лв, а Пейо, авторът на блога, търси финансова подкрепа за увеличаване на приза или разпространение на новината. Срокът за изпращане на разказ или линк към такъв на e-mail peio@peio.org е до 10:00 часа на 03 Април 2008 г., с възможност за удължаване.

Новината директно от извора можете да видите тук.

При възможност и аз ще се включа с разказ в конкурса, стига да успея да напиша достатъчно добър за случая. Той ще бъде публикуван първо тук, така че вие първи ще го видите! Призовавам, също като организаторите, за активно участие!

Отменят българския език като задължителен за усвояване в училищата?!

На тази статия попаднах вчера. Бях дълбоко шокиран и се зачетох в източниците, посочени в нея, както и в странични такива. Оказа се, че не е медиен опит за привличане на внимание, а кощунствен акт на отричане от българското!

Това е въведеният законопроект, от него впечатление прави следното:

§ 2. В чл. 16 т. 4 се отменя.

Кой е чл. 16 и т. 4 от Закона за Народната Просвета?

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:…
т. 4. усвояването на книжовния български език;

Изводът е, че, ако законопроектът бъде гласуван, българският език вече няма да е задължителен за изучаване. А това не само противоречи на Конституцията на Република България:

Чл. 3.
Официалният език в републиката е българският.
Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

но е и в противоречие на Закона за Държавните Зрелостни изпити, според който задължителен зрелостен изпит се явява Български език и литература.

Всичко това ми звучи смехотворно, дано реакцията на Софийски Университет се окаже достатъчна да предотврати този сатиричен „жест“… Дано също новината срещне необходимото отражение в медиите, преди да е станало късно…

Ваня Щерева и книгите

Наскоро попаднах на „Образцов дом“ – втората книга на певицата и поетеса Ваня Щерева. Прочетох я доста бързо и също толкова стегнато ще кажа няколко думи за нея. В крайна сметка реших, че си струва романът да се прочете. Структуриран е малко мозаечно, но все пак следва нещо, което определям като фабула. Проблемът е, че историята не е прекалено интригуваща. Приятна е, има определено забавни моменти, пасажи, над които има възможност да се замислиш, но не е нищо особено. Това, което ме грабна, е художественият стил на писане – изключително непринуден, циничен малко над рамките на нормалното и разбиващ норми, дълбоко заложени в литературата напоследък. Дори само заради стила си струва книгата да се прочете.

А после си купих „Фасове“ – новата книга на Ваня Щерева, която беше обект на нечовешка рекламна кампания широко в медиите. Корицата ме гледаше от ужасно много места в столицата, но не и обърнах внимание преди да прочета „Образцов дом“. Взех си я, зачетох я, пуснах си диска-подарък (живо изпълнение на Matchpoint – честно, имат само 1-2 приятни песни) и останах крайно неприятно изненадан още от първите страници. Книгата имитира нещо като папка, в която са събрани различни неща, значими за автора – истории, статии и разкази, написани от нея, смс-и, icq-диалози, включително скици на манекени (май не е много известна дизайнерската страст на Ваня). Книгата е над 300стр., но е далеч под нивото на „Образцов дом“. От тристата страници, уви, не повече от десет си струват. Жалко наистина за „Фасове“ и за огромната рекламна кампания, защото май не намерих реално покритие на дадените пари, освен сравнително качествената хартия, на която печатано…

Преразкази

Една дълга пауза беляза писането ми в Литературата Днес. Странно е, но винаги през март литературните новини са малко дефицитни, а тези, които се пръкват от време на време – скучни или просто глупави. Както и да е, днес ми дойде отново желание да напиша някой пост, но това желание не е просто породено от самосебе си, а е резултат на един мейл, който получих от Йордан Ефтимов, който от известно време ме информира периодично за някои от културните събития в България. Във вчерашния си e-mail той ми изпрати линк към нов блог, пряко обвързан с литературата и това искрено ме зарадва. Блогът е prerazkazi.

Първото, което ми направи впечатление, е името. Съжалявам, че ще се изкажа отрицателно, но е на латиница и се надявам това да е търсен ефект, макар че самият аз не виждам целта му. Но това не е важно. Като оставя настрана дребните си забележки (най-вече няма да ги коментирам заради проблемите в своя блог, които вероятно далеч повече бият на очи), блогът създава впечатление за доста перспективен и интересен. Постовете са дълги и това е хубаво, но не и в платформата blogger, която не предоставя удобна функция на тага –more– (служи за показване само на инфо към всеки пост на главната страница, което инфо води към пълния текст).

Всъщност блогът представя преразкази на книги. Прочетох два от тях и ми се сториха приятни и определено интересни. Надявам се авторът да продължи да пише активно и увлекателно! И дано насоча някои от своите читатели към него!

Новелови награди 2007

Сайтът „Кафене.Бг“ обяви, че на 26 март, от 20 часа, в клуб „Грамофон“ ще се проведе награждаването на финалистите и излъчването на победителя в конкурса за новела от млад автор „Новелови награди“. Сред всички участници в конкурса журито посочи трима, чиито новели ще бъдат публикувани в сборник, а един от тях ще получи приза и парична стипендия. Избраните три произведения са „Себеутвърждаване“ на Яна Калчева, „Катя и хипопотамите“ на Цвета Стоева и „Проста история“ на Петър Денчев.

Да се надяваме, че най-добрият ще спечели!

Орхан Памук и "Нов живот"

„Прочетох веднъж една книга и животът ми се промени изцяло“.

От книгата тръгва дълъг път, по който потегля един млад човек. Животът разтваря страниците си пред него – воден от любов, жажда за знание и копнеж за върховната истина, героят търси своя ангел, който ще му разкрие смисъла на мирозданието.

Пътят към истината като път към себе си, болката и ликуването на човека, осмелил се да погледне открито към съкровените тайни на душата си – пресъздадени от вдъхновеното перо на неповторимия Орхан Памук.

Това е информацията, която книжарница „Хеликон“ представя за новата книга на прочутия турски писател, издадена в България.

Орхан Памук е роден на 7 юли, 1952 в Истанбул. Завършва прочутия „Робърт Колеж“, който по това време е вече средно училище, а по-късно следва архитектура в Истанбулския технически университет. По това време се занимава вече с писателска дейност. През 1977г. завършва и журналистика в Истанбулския университет. През 2006г. му бе присъдена Нобелова награда за литература. В момента има 11 издадени книги в Турция.

Харуки Мураками с нов роман у нас!

На 4 март ще бъде представена новата книга на Харуки Мураками в България – „На юг от границата, на запад от слънцето“. Тя е петата му книга, преведена в страната ни, предхождана от „Норвежка гора“, „Спутник, моя любов“, „Кафка на плажа“ и „Хроника на птицата с пружина“.

Харуки Мураками , роден в Киото на 12 януари, 1949година, е много известен съвременен японски писател и преводач. Мураками започва да пише проза чак на тридесет годишна възраст. Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първият му роман „Слушай песента на вятъра“ (Hear the Wind Sing), 1979 г. идва съвсем неочаквано по време на един бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 година и през същата година Мураками получава литературната наградата Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и пареща носталгия. След известно време той затваря джаз бара. Успехът го окуражава и творецът продължава да пише, като до момента в Япония има издадени над 12 романа.

Издателство Colibri представя следното ревю за „На юг от границата, на запад от слънцето“:

„На юг от границата, на запад от слънцето” образува волтова дъга между детството и средната възраст на един средностатистически мъж с придружаващите живота ритми на успех и разочарование – изящна литературна главоблъсканица, вече позната ни от предишните романи на Харуки Мураками.

Хаджиме се влюбва още в началните класове в едно момиче, но тя изчезва от живота му, когато семейството й се мести в друг град. Той завършва гимназия, университет и сега, на трийсет години, е вече женен, улегнал собственик на бар. Тогава в живота му се завръща детската му любов, натежала от тайни.

В този роман Мураками се въздържа от фантастичните елементи, които срещаме в много от другите му произведения, но това прави повествованието дори по-тайнствено от всичко, което сме чели досега от него. „На юг от границата, на запад от слънцето” е преди всичко сложен, затрогващ и честен размисъл за природата на любовта, дестилиран в произведение с кристалната яснота на кратък разказ. Класическият любовен триъгълник може да изглежда на пръв поглед прекалено изтъркан за писател с таланта на Мураками, но по своя си неповторим, ослепителен начин този голям японец ни изкривява, за да ни напасне към собствената си уникална геометрия. (източник)